Източнобългарски кон

Началото на създаването на породата започва в края на ХІХ век заедно с откриването на двата конезавода „Кабиюк“ край гр. Шумен и „Божурище“ край гр. София. След преместването на конезавода от Божурище в Балчик и създаването на конезавод „Стефан Караджа“ селекционната дейност се концентрира изцяло в Североизточна България. Целта на създаването на породата е да се задоволят нуждите на българската армия с добри и издръжливи коне, а също и нуждите на стопаните в областта на земеделието.

Създаден е чрез сложно въз производително кръстосване между местни, местни подобрени, арабски, англо-арабски кобили с чистокръвни и полукръвни жребци, внесени от Унгария, Русия, Полша, Германия, Чехословакия и Турция. Независимо от разнородния състав, на чиято база е създадена породата най-голямо влияние за сформиране на линейната структура са оказали чистокръвните английски жребци Лаудон, Семпитернал, Козак, Емилиен, Тихани, Зенгер, Вустершир, Греми, Нерон и Еделкнабе. Съществена роля в развъдния процес заемат и полукръвните жребци Фенек, Галион, Фуриозо VII-3 и Бетяр. В резултат на дългогодишната селекция и затвърждаване на характерни белези е получен универсален тип коне, еднакво подходящи за спорт и работа, признати като самостоятелна порода през 1951 г. През този период в породата са затвърдени представители в 3 основни типа – лек, среден и тежък.

• Лекият се е използвал предимно за гладки надпрепусквания, стипълчейз и всестранна езда.
• Средният е бил предназначен предимно за класическите видове конен спорт.
• Тежкият за работа във впряг.

По-късно предвид изискванията на пазара основно внимание започва да се отделя на средния тип, а тежкият отпада изцяло от по-нататъшна селекция.

Нов етап в развитието на породата настъпва в периода на осемдесетте години на ХХ век. Тогава с цел подобряване спортните качества на конете все по-често в породата се използват жребци от модерните и значително по-напреднали в това отношение породи като Хановерска, Холщайнерска, Сел Франсе, Тракененска.