Делиорманският кон е селектиран в района на североизточна България и се е наложил като порода равнинен кон, издръжлив на местните климатични условия. Представители от нея са послужили като основа в създаването на други породи коне. В наши дни породата не се среща в чисто състояние и се смята за изчезнала поради кръстосването ѝ с представители на други породи.Основното му предназначение е било ползване като впрегатна сила.
Характеризира се е с нисък ръст - височина при холката 120 - 140 см. Тялото е непропорционално с по-добре развита предна част, плоски, дълги и плитки гърди. Главата е масивна и груба.Характерни за породата цветове са алест, кестеняв, сив и черен.